💭 Мечтаеш си за място, където мога да паркирам спокойно и детето ми да тича на воля?
Има един момент, който всяка майка познава: идва събота сутрин и започва великото търсене – къде да отидем с децата, къде да паркираме, къде да има сенчесто място, игра, природа, безопасност. Повечето отговори завършват със задръстване, джунгла от автомобили и детска площадка до бариера. А истината е, че България има десетки места, които биха могли да бъдат отдих за семейства, паркове, лагери и зелени образователни зони. Но не са. Защото се разпродават. И се превръщат във всичко друго, но не и места за семейства, деца и отдих.
🏞 Панчарево: „Детско градче“, но не за твоето дете
Като шофьорка, минавам често покрай Панчарево. Не можеш да не видиш терените с разкошна гледка към езерото – зелени, слънчеви, почти планински. Това е местността „Детско градче“ – някога създадена като лагерна зона с образователна цел. Днес фигурира в списъка на тези 4400 държавни имота с „отпаднала необходимост“ и се урегулира за продажба. Ще го казвам директно: очаква се там да изникнат апартаменти, бариери, частни СПА комплекси. За децата на богатите. Не за твоето. Не за моето.
🌲 Камчия и Градец: от бунгала до бетон?
В село Близнаци, до устието на Камчия, има почивна база – 13 бунгала и двуетажна сграда. Виждала съм я – сгушена в гората, прекрасно място за зелено училище, за спортен лагер, за ученически събор. Но Министерството на транспорта и МВР вече не я искат. Земята се продава.
Същото важи за лагера край село Градец – с осем сгради, бунгала, 8 000 квадрата площ. Масивна инфраструктура, построена с мисъл. Превърната в нежелано бреме. И в двата случая вместо семейни центрове ще получим – познахте – вероятно вили, хотелчета или просто рушащи се постройки до окончателно „усвояване“.
🌊 Равда: почивната база, която беше на всички, вече е ничия
Равда има специално място в сърцето на поколения българи. Лагерите, плажовете, игрите. Почивната база „Равда – София“ се намира на първа линия, с масивни сгради и зеленина. Създадена е за ученици. А днес е полуразрушена, със съборени постройки, и също фигурира в списъците с имоти, от които държавата се „освобождава“. Каква ще бъде съдбата ѝ? Можем само да гадаем – но не е трудно.
🚫 Местата ги има. Само че вече не са за нас.
Като майка, която пътува из България с багажник, пълен с колелца, каски, топки и сандвичи, мога да кажа следното: ние, родителите, не искаме много. Искаме място. Да спрем. Да седнем. Да дишаме. Да оставим децата да се катерят.
А държавата? Вместо да ни даде тези места, тя ги отнема тихо. Подава ги на пазара с изрази като „не се използва ефективно“ или „не е приоритет“. И ние стоим в задръстванията, с празни паркове, но пълни оферти за нови хотели. Защото в България винаги ще има място за още бетон. Но не и за едно колело и една майка, която просто иска да го пусне на воля.
