Ако някога сте се опитвали да закопчаете малко дете в столче за кола, докато тийнейджърът ви върти очи отзад, знаете, че шофирането не е просто придвижване от точка А до точка Б. То е свобода, оцеляване и понякога – няколко безценни минути спокойствие. Но си представете, че всеки път, когато завъртите ключа, трябва да се тревожите не само за трафика, а и дали шалът ви е достатъчно правилен, или дали камера няма да ви заснеме и да ви конфискуват колата. Това е реалността за милиони ирански жени през 2026 г. И ако мислите, че разкарването до училище е стресиращо тук, опитайте го със заплаха от полицейско наблюдение, публично унижение или дори затвор.
Пътят е отворен – но само ако спазваш правилата
Да изясним нещо: иранските жени имат законно право да шофират коли още преди да се родя. За разлика от сестрите си в Саудитска Арабия (които получиха право да шофират чак през 2018 г.), иранките винаги са имали право да седнат зад волана. Но както всяка майка знае, разрешено и добре дошло са две съвсем различни неща.
Четох истории за жени като Мерат Бехнам, 38-годишна собственичка на кафене в Техеран, която най-накрая събра смелост да кара жълтия си скутер из градските задръствания. Най-големият ѝ страх не беше трафикът – а погледите, обидите и рискът да бъде спряна от полицията, само защото е жена на мотор. И докато жените могат да карат коли, законът все още казва не на моторите и на работните места в обществения транспорт. Това е все едно да ми кажат, че мога да отида до супермаркета, но не и на работа, или че мога да закарам децата, но не и да получа заплата.
Беше голямо предизвикателство за мен. Не знаех как да подходя. В началото бях доста стресирана, но постепенно отношението на хората и техните реакции ме окуражиха много.
Мерат Бехнам, собственичка на кафе и мотористка (The Globe and Mail)
Наблюдение, санкции и сутрешното каране до училище
Сега да поговорим какво става, ако нарушиш правилата. От 2023 г. насам Моралната полиция в Иран засили кампанията си за налагане на задължителното забулване. И не раздават просто глоби – използват камери за наблюдение, дронове и дори мобилни приложения, за да хванат жени, които не носят хиджаба правилно в колите си. Ако ви хванат, може да получите заплашителен SMS, обаждане или дори да ви конфискуват колата на място. Представете си да ви спрат на път за лекарски преглед или докато карате децата на училище и да ви конфискуват колата, защото шалът ви се е смъкнал.
Иранските власти тероризират жените и момичетата, подлагайки ги на постоянно наблюдение и контрол, нарушавайки ежедневието им и причинявайки им огромен психически стрес. Драконовските им тактики варират от спиране на жени шофьори по пътищата и масови конфискации на превозни средства до налагане на нечовешки наказания с бичуване и присъди затвор.
Диана Елтахауи, заместник-директор на Amnesty International за Близкия изток и Северна Африка (Amnesty International)
И не става дума само за закона – а за ежедневните трудности. Аз съм напълнила багажника с количка, тротинетка, две раници и покупки, и пак ми се е налагало да подреждам кутии със сок в пространството за краката. Иранските майки правят същото, но с допълнителния стрес дали някоя камера ги наблюдава или дали полицай в цивилни дрехи няма да докладва регистрационния им номер.
Моторите, скромността и смисълът на свободата
Тук нещата стават още по-сложни. Докато жените могат да карат коли, законът е мъгляв (и предимно негативен) относно мотоциклетите. Официалната версия? Само мардaн (мъже) могат да получат шофьорска книжка за мотоциклет. Но това не спира жените да излизат по улиците – понякога нощем, понякога посред бял ден, винаги с микс от страх и гордост.
Мариам Гелич, инструктор по мотоциклетизъм в Техеран, си спомня как е карала нощем, за да избегне наблюдение. Сега е обучила стотици жени и казва, че търсенето на уроци е скочило. Но дори да си най-добрата в града, ако нямаш шофьорска книжка, ще бъдеш юридически виновна при инцидент – дори да си жертвата.
Дори ако една жена кара много професионално, без шофьорска книжка тя ще бъде юридически виновна, дори ако е жертвата.
Нилуфар, моден дизайнер и нова мотористка (The Arab Weekly)
И после идва дрескодът. Дълги гащеризони, носени върху кожени състезателни костюми, шалове под каските и постоянната тревога, че неправилен хиджаб ще доведе до спиране, глоба или нещо по-лошо. Не става дума само за безопасност – а за контрол.
Колата като убежище – и бойно поле
За много ирански жени колата е повече от средство за придвижване. Това е мобилно убежище – място за дишане, слушане на музика, личен разговор. Но е и бойно поле, където битката за автономия се води в огледалото за обратно виждане.
Законът е пълна каша от противоречия. Една година парламентът казва, че колите са частно пространство. Следващата – че са публично пространство, ако някой може да види вътре. Полицията използва тази вратичка, за да оправдае проверки, обиски и дори конфискации. И докато Конституцията гарантира правото на неприкосновеност на личния живот, реалността е, че то свършва там, където започва държавната моралност.
Ако една жена свали хиджаба си, за да се охлади, или дори ако не иска да го носи изобщо в собствената си кола, полицията няма основание да предприема действия без съдебна заповед.
Хосейн Раеси, бивш адвокат по човешки права (Center for Human Rights in Iran)
Цифрите зад борбата
Да поговорим малко за статистиката. Пътнотранспортните произшествия са осмата водеща причина за смърт в Иран и основна причина за смърт за хора на възраст 5–29 години. Жените не се борят само за правото да карат – те се борят за по-безопасни пътища, по-добра инфраструктура и система, която не ги наказва за това, че съществуват.
И докато законът казва, че жените могат да шофират, реалността е, че всяко пътуване е риск. Камери за наблюдение, полицейски мобилни приложения и случайни проверки означават, че едно обикновено пътуване до магазина може да се превърне в юридически кошмар. И въпреки това жените продължават да карат. Продължават да се движат. Продължават да разширяват границите, километър по километър.
Промяната в огледалото – и на хоризонта
А когато гледаме тези истории от България, е важно да си дадем сметка колко крехка е свободата. Диктатурите не се появяват изведнъж – те започват с малки ограничения, с повече наблюдение, с деспотични политици, които феодализират цели общности, контролирани медии, овладяна правосъдна система, която пази силните на деня. Историята показва, че когато човешките права започнат да се режат малко по малко, накрая свободата изчезва напълно. В България сме преживели периоди, в които държавата решава вместо хората как да живеят – и точно затова трябва да бъдем особено внимателни. Демокрацията не е даденост. Тя се пази всеки ден – като защитаваме правото на избор, правото на движение, правото на достойнство. Защото днес това може да е история за ирански жени зад волана, но утре може да бъде предупреждение за всяко общество, което позволи на потенциални диктатори да отнемат свободите му.
